НАЧАЛО ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС В СИЛА ОТ 01.03.2008г. /VII част/
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС В СИЛА ОТ 01.03.2008г. /VII част/ Печат

(Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. – в сила от 01.03.2008 г.)

ЧАСТ СЕДМА

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ПРИ ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(В сила от 23.07.2007 г.)

Глава петдесет и шеста

СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

Раздел I

Връчване по Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки

Връчване чрез дипломатически и консулски представителства

Чл. 608. Връчване по чл. 13.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, което трябва да се извърши в Република България, е допустимо, когато адресатът е гражданин на държавата членка, която извършва връчването.
Връчване по пощата в друга държава членка
Чл. 609. (1) Връчване по чл. 14.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета в друга държава членка се извършва по молба на страната с препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса, се удостоверява с обратна разписка.
(2) Адресат, който два пъти в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения адрес, се смята за редовно призован, ако лицето, поискало връчването, удостовери със справка адресната регистрация, седалището или адреса на управление на адресата.
(3) Страната може да поиска връчването да се извърши чрез куриер - пощенски оператор. В този случай разноските остават за нейна сметка.
Връчване по пощата в Република България
Чл. 610. (1) Връчване по чл. 14.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета в Република България се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка.
(2) Документът, подлежащ на връчване в Република България, трябва да е съставен или придружен от превод на български или някой от официалните езици на предаващата държава членка, ако адресатът е гражданин на тази държава.
Компетентни органи по чл. 2.1 и 2.2 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета
Чл. 611. (1) Изпращащ орган при връчване в чужбина на съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо.
(2) Изпращащ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи е районният съд по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът.
(3) Приемащ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.
(4) Приемащият орган по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета извършва връчването чрез служител на съда или по пощата. Когато в населеното място, където трябва да се извърши връчването, няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
Отказ от приемане на основание езика на документа
Чл. 612. (1) При връчване в чужбина срокът за обявяване на отказ на адресата да приеме документа по чл. 8.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета е две седмици и започва да тече от връчването на документа. Адресатът трябва да бъде уведомен за този срок от изпращащия орган.
(2) При връчване в Република България приемащият орган уведомява адресата за правото му на отказ по чл. 8.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета.
(3) Адресатът обявява отказа си по чл. 8.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета пред изпращащия чуждестранен орган, когато съобщението е връчено по пощата, или пред приемащия орган, чрез който е връчено.
Връчване на документ от чужбина от друга страна по спора
Чл. 613. В Република България не се допуска връчване по чл. 15.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета.

Раздел II

Събиране на доказателства по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела

Събиране на доказателства в държавите - членки на Европейския съюз

Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 17 от регламента да изиска непосредствено събиране на доказателствата.
Право на участие
Чл. 615. В рамките на приложното поле на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета българският съд или упълномощен негов член може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от съда на другата държава членка.
Непосредствено събиране на доказателства
Чл. 616. (1) Непосредственото събиране на доказателства в друга държава членка се извършва от членове на съда или от упълномощено от съда лице.
(2) Страните, техни представители и вещи лица могат да участват в това производство, доколкото това е разрешено от българското законодателство.
Компетентни органи по чл. 2.1 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета
Чл. 617. (1) Исканията за събиране на доказателства в Република България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането.
(2) Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране.
Език на исканията и съобщенията
Чл. 618. Исканията от друга държава членка за събиране на доказателства и съобщенията по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета трябва да са съставени на български език или да са придружени от превод на български език.

Глава петдесет и седма

ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И АКТОВЕ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Раздел I

Удостоверения

Удостоверения за европейско изпълнително основание за безспорно вземане

Чл. 619. (1) Удостоверението по Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото.
(2) Разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на удостоверение, не подлежи на обжалване и не се съобщава на длъжника.
(3) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на удостоверение, подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По искане на длъжника съдът може да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Издаване на удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение
Чл. 620. (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Удостоверение по ал. 1 се издава от първоинстанционния съд по писмена молба на страната и когато признаване или допускане на изпълнението ще се иска в държава, която не е членка на Европейския съюз.

Раздел II

Производство по признаване и допускане на изпълнението на решения и актове

Пряко признаване

Чл. 621. (1) Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и удостоверение за влизането му в сила, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се признават от компетентните органи по регистрацията.
Признаване по съдебен ред
Чл. 622. (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.
(2) Решението се зачита и признава въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и удостоверение за влизането му в сила.
(3) Разпореждането по признаването има значението на решение, постановено в исков процес.
(4) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава - членка на Европейския съюз, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.
Допускане на изпълнението
Чл. 623. (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Той проверява условията за допускане на изпълнението само въз основа на копието от съдебното решение, удостоверението и техния превод на български език.
(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя срока за обжалването му от длъжника. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
(5) Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на въззивното производство.
Изпълнение въз основа на европейско изпълнително основание
Чл. 624. Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

Глава петдесет и осма

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ

Компетентен орган за издаване на европейска заповед

Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за изпълнение се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.
Препращане на делото
Чл. 626. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд.
Изпълнение въз основа на европейска заповед
Чл. 627. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за изпълнение, издадена от друга държава членка, се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Решението се обжалва по реда на чл. 623, ал. 5.

Глава петдесет и девета

ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

Компетентност на националния съд

Чл. 628. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
Отправяне на запитване
Чл. 629. (1) Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната.
(2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.
(3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
(4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628.
(5) Когато тълкуването на разпоредби от дял IV “Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица” от Договора за създаване на Европейските общности или тълкуването и валидността на актове, приети по силата на този дял от Договора, е от значение за правилното решаване на делото, само съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да отправи запитване по чл. 628.
Съдържание на запитването
Чл. 630. (1) Запитването до Съда на Европейските общности съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът смята, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване.
(2) Ако прецени, съдът може да изпрати и препис от делото.
Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
(2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.
Обезпечителни и привременни мерки
Чл. 632. Съдът може да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно.
Действие на решението по преюдициалното запитване
Чл. 633. Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (1) Първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили в районните и окръжните съдилища до влизането в сила на този кодекс, се довършват в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.
(2) Делата по молби за обезпечаване на бъдещ иск, образувани до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.
§ 2. (1) Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата инстанция.
(2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция.
(3) Касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция.
(4) (В сила от 23.07.2007 г.) Касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над размера по чл. 218а, ал. 1, буква “а”, подадени до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат от съответния апелативен съд по досегашния ред на касационното производство. Образуваните дела във Върховния касационен съд, които не са насрочени, както и насрочените след 30 юни 2008 г., се изпращат на съответния апелативен съд, който ги разглежда по досегашния ред на касационното производство.
(5) Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този кодекс, се довършват по досегашния ред.
§ 3. Гражданският процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 33, 34, 36, 37, 48, 51 и 64 от 2006 г.) се отменя.
§ 4. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Граждански процесуален кодекс, се прилагат, доколкото не противоречат на този кодекс.
(2) (В сила от 23.07.2007 г.) Министерският съвет и министърът на правосъдието издават актовете по чл. 55, чл. 73, ал. 3, чл. 235, ал. 5, изречение второ, чл. 425, чл. 444, т. 7 и чл. 489, ал. 4 в 6-месечен срок след обнародването на този кодекс в “Държавен вестник”.
§ 5. В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 182, ал. 2 думите “отговаря съгласно чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.”.
2. В чл. 189, ал. 4 думите “отговарят по чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.”.
§ 6. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 56, ал. 1 думите “чл. 114” се заменят с “чл. 176”.
2. В чл. 181 ал. 2 се изменя така:
“(2) Изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата.”
3. В чл. 206, ал. 1 думите “чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397” се заменят с “чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514”.
§ 7. В Кодекса на международното частно право (ДВ, бр. 42 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 12, ал. 1 думите “чл. 83” се заменят с “чл. 109”.
2. В чл. 14 думите “чл. 84” се заменят с “чл. 110”.
3. В чл. 19, ал. 1 думите “чл. 80, ал. 1, буква “г” се заменят с “чл. 104, т. 5”.
4. В чл. 21, ал. 2 думите “чл. 104” се заменят с “чл. 211”.
5. В чл. 23, ал. 1, изречение второ думите “най-късно до приключване на първото заседание по делото” се заменят с “в срока за отговор на исковата молба”.
6. В чл. 24 думите “до приключване на първото заседание по делото” се заменят с “в срока за отговор на исковата молба”.
7. В чл. 30, ал. 2 думите “чл. 133” се заменят с “чл. 164”.
§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 210, ал. 5 думите “се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането”.
2. В чл. 349, ал. 1, т. 11 думите “чл. 395, ал. 4” се заменят с “чл. 512, ал. 4”.
§ 9. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 95а, ал. 2 думите “чл. 15, ал. 3” се заменят с “чл. 26, ал. 4”.
2. В чл. 96а, ал. 2 думите “чл. 308 - 322” се заменят с “чл. 389 - 403”, а думите “чл. 317” се заменят с “чл. 398”.
§ 10. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
2. В чл. 62, ал. 6 думите “глава петдесет и втора” се заменят с “глава петдесет и пета “Вписване на юридически лица”.
3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така:
“(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.”
4. Член 145 се изменя така:
“Чл. 145. Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. Член 78 се изменя така:
“Чл. 78. Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
2. В чл. 83е, ал. 1 думите “чл. 97, ал. 4” се заменят с “чл. 124, ал. 5”.
§ 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. Член 16 се изменя така:
“Обжалване на решенията
Чл. 16. (1) Решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 подлежат на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен. Право на жалба имат квесторите на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът.
(2) Обжалването на решението по чл. 13, ал. 1 не спира неговото изпълнение.
(3) Въззивният съд образува делото в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и я разглежда, като се произнася с решение в едномесечен срок от образуване на делото.
(4) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност се заличават всички последици, породени от действието на решението, считано от датата на влизане в сила на решението за отменяне и се преустановяват правомощията на органите на несъстоятелността.
(5) Решението, с което се отменя решение по чл. 13, ал. 1 или по чл. 14, се вписва в търговския регистър.”
2. В чл. 39:
а) в ал. 4 думите “глава деветнадесета” се заменят с “глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”;
б) в ал. 5 думите “чл. 218к” се заменят с “глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”.
3. В чл. 47, ал. 1 думите “касационно обжалване по реда на чл. 218б - 218к от” се заменят с “обжалване по общия ред на”.
4. В чл. 57 ал. 5 се изменя така:
“(5) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, синдикът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.”
5. В чл. 76:
а) в ал. 1 думите “чл. 372, ал. 3” се заменят с “чл. 482, ал. 3”;
б) в ал. 2 думите “чл. 387” се заменят с “чл. 499”.
6. В чл. 89 думите “чл. 332 - 335” се заменят с “чл. 435 - 438”.
7. В чл. 99, ал. 4 думите “чл. 214 - 217” се заменят с “глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”.
§ 13. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39 от 2005 г., бр. 37, 59 и 108 от 2006 г.) в чл. 53 ал. 2 се изменя така:
“(2) Българската народна банка може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установяват неплатените й в срок вземания, включително дължимите лихви.”
§ 14. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г.) в чл. 15, ал. 1 думите “глава четиридесет и шеста” се заменят с “глава четиридесет и девета “Общи правила”.
§ 15. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 202, ал. 4 думите “чл. 31” се заменят с “чл. 26, ал. 4”.
2. В чл. 203 думите “дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от сметките” се заменят с “предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението”.
§ 16. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г., бр. 45, 63 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 13 и 24 от 2007 г.) в чл. 15, ал. 4 и 5 думите “чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 1, букви “а” и “в” се заменят с “чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3”.
§ 17. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 от 2007 г.) в чл. 19, ал. 2 думите “бързите производства по” се заменят с “глава петдесета “Установяване на факти” от”.
§ 18. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 131 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “и на Гражданския процесуален кодекс” се заличават.
2. В ал. 4 думите “съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс” се заличават.
§ 19. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 38, ал. 5 думите “чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1” се заменят с “чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199”.
§ 20. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 22:
а) създава се нова ал. 5:
“(5) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.”;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6.
2. В чл. 27 ал. 4 се изменя така:
“(4) Въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите “чл. 395, ал. 4” се заменят с “чл. 512, ал. 4”.
§ 22. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. Член 107 се изменя така:
“Чл. 107. Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.”
2. Член 154 се изменя така:
“Чл. 154. За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.”
3. В чл. 184 думите “събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките” се заменят с “поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер”.
§ 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 37 думите “с нотариално заверен подпис” се заменят със “с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно”.
2. Член 160 се изменя така:
“Чл. 160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
3. Член 165 се изменя така:
“Чл. 165. Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.”
4. В чл. 173 ал. 3 се изменя така:
“(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 24. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1 се създава т. 12:
“12. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък “Конвенцията от 1996 г.”.”
2. В чл. 21 се създава ал. 3:
“(3) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани.”
3. Създават се глава трета “а” с чл. 22а - 22ж и глава трета “б” с чл. 22з - 22н:
“Глава трета “а”
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г.(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)(ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък “Хагската конвенция”, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;
2. заинтересованите лица;
3. прокурор.
(2) В производството по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.
(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.
Чл. 22б. Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 22в. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.
(2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.
Чл. 22г. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.
(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 22д. В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.
Чл. 22е. Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.
Чл. 22ж. (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.
(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета “б”.
Глава трета “б”
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА И НА ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИ, СВЪРЗАНИ С РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА
Чл. 22з. (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г.(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 21 от 2003 г.)(ДВ, бр. 104 от 2003 г.), наричана по-нататък “Люксембургската конвенция”, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:
1. Министерството на правосъдието;
2. страните по чуждестранното решение;
3. прокурор.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.
(3) В производството по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.
(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.
Чл. 22и. (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:
1. решението е предмет на обжалване;
2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;
3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от уведомлението.
Чл. 22к. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.
(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.
Чл. 22л. (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.
(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава - страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.
(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.
Чл. 22м. Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 22н. Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи.”
4. В чл. 25 се създава т. 5:
“5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.”
§ 25. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31 и 41 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 186, ал. 1 се създава изречение второ: “Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс.”
2. Член 186б се отменя.
3. В чл. 188 ал. 2 и 3 се отменят.
4. В чл. 189:
а) алинеи 2 и 3 се отменят;
б) алинея 5 се отменя.
5. Член 190а се отменя.
§ 26. В Закона за защита от дискриминацията (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 61:
а) в ал. 2 думите “чл. 105, ал. 3” се заменят с “чл. 136”;
б) в ал. 3 думите “глава трета” се заменят с “чл. 22 - 24”.
2. В чл. 71, ал. 3 думите “чл. 174” се заменят с “чл. 218”.
§ 27. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г., бр. 26 от 2007 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 31 и 46 от 2007 г.) в чл. 111 ал. 2 се изменя така:
“(2) За дължимата сума по ал. 1 РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 28. В Закона за ипотечните облигации (обн., ДВ, бр. 83 от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в чл. 22, ал. 2 думите “чл. 375 - 389” се заменят с “чл. 486 - 501”.
§ 29. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 87 думите “глава четиридесет и шеста” се заменят с “глава четиридесет и девета “Общи правила”.
2. В чл. 88 думите “чл. 431, ал. 2 и 3” се заменят с “чл. 537, ал. 2 и 3”.
3. В чл. 89 думите “чл. 192, ал. 2” се заменят с “чл. 247”.
§ 30. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и 79 от 2006 г.) в чл. 30 думите “се снабдят с изпълнителен лист по реда на глава двадесет и трета от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер”.
§ 31. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 89, ал. 2 думите “чл. 41, ал. 5” се заменят с “чл. 56, ал. 3”.
§ 32. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр.105 от 2006 г.) в чл. 60, ал. 2 думите “има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума” се заменят с “може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги”.
§ 33. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г.) в чл. 76ж се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Привременни мерки”.
2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите “лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка” се заменят с “ответната страна”.
3. В ал. 2 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”, думите “чл. 308 - 322” се заменят с “чл. 389 - 403” и думите “чл. 317” се заменят с “чл. 398”.
4. В ал. 3 думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”.
5. В ал. 4 в изречение първо думата “Обезпечителните” се заменя с “Привременните”, думите “държавен или частен съдебен” се заменят със “съдебния” и думите “допускане на обезпечението” се заменят с “налагане на мярката”, а в изречение второ думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”.
6. В ал. 5 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”.
7. В ал. 6 думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”.
§ 34. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 38 от 2001 г., бр. 46 от 2002 г., бр. 102 от 2002 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 2002 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 8, ал. 1, изречение първо думите “първото по делото заседание” се заменят със “срока за отговор на исковата молба”.
2. В чл. 16, ал. 1 думите “съобразно чл. 126б и 126в на” се заменят с “по реда на глава двадесет и първа “Обжалване на определенията” от”.
3. В чл. 48, ал. 3 думите “чл. 54 и 55” се заменят с “чл. 71”.
4. В чл. 51 ал. 3 се изменя така:
“(3) Исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.”
§ 35. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 14, ал. 1, т. 9 думите “чл. 64, ал. 5” се заменят с “чл. 78, ал. 6 и 8”.
2. В чл. 211к, ал. 1 думите “чл. 231” се заменят с “чл. 303”.
§ 36. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г.) в чл. 24, ал. 2 думите “чл. 474, ал. 1 и 2” се заменят с “чл. 578, ал. 1 и 2”.
§ 37. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50 думите “чл. 41 - 52” се заменят с “чл. 37 - 58”.
2. Член 61 се изменя така:

“Принудително изпълнение

Чл. 61. За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
3. В чл. 89 ал. 3 се изменя така:
“(3) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
§ 38. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; бр. 30 от 1998 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 45, 88 и 135 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 99 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 28, 45, 47 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 6 ал. 12 се отменя.
§ 39. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г.) в чл. 122б, ал. 2 думите “чл. 41, ал. 5” се заменят с “чл. 56, ал. 3”.
§ 40. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 3 думите “чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1” се заменят с “чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199”.
§ 41. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 35:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Предаването на заложеното имущество се извършва по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс.”;
б) в ал. 2 думите “държавният или частният съдебен” се заменят със “съдебният”.
2. Член 36 се изменя така:

“Оспорване

Чл. 36. В производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс.”
3. В чл. 37, ал. 4 думите “чл. 372” се заменят с “чл. 482”.
4. В чл. 40, ал. 2 думите “чл. 372” се заменят с “чл. 482”.
5. В чл. 41, ал. 2 думите “чл. 217” се заменят с “чл. 278”.
6. В чл. 42 думите “чл. 359” се заменят с “чл. 464”.
§ 42. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 300 ал. 3 се изменя така:
“(3) За разходите по ал. 1 и 2 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
2. В чл. 300а ал. 2 се изменя така:
“(2) За разходите по ал. 1 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 43. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г.) в чл. 28, ал. 5 думите “чл. 97, ал. 4” се заменят с “чл. 124, ал. 5”.
§ 44. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 67, ал. 4 изречение второ се изменя така: “Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 45. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13 от 2007 г.) в чл. 27 ал. 2 се изменя така:
“(2) За вземанията си от физическите и юридическите лица фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират от Агенцията за държавни вземания.”
§ 46. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
“(1) Решението по молбата за регистрация подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.”
2. В чл. 41:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Решението на Софийския градски съд по чл. 40 подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.”;
б) в ал. 2 думите “чл. 231” се заменят с “чл. 303”.
§ 47. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г., бр. 39 от 2003 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г.) § 11б от допълнителните разпоредби се изменя така:
“§ 11б. За дължимите вноски от цената по приватизационните договори Агенцията за следприватизационен контрол и органите по чл. 4, ал. 2 могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 48. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 57ж:
а) заглавието се изменя така: “Привременни мерки”;
б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите “лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка” се заменят с “ответната страна”;
в) в ал. 2 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”, думите “чл. 308 - 322” се заменят с “чл. 389 - 403” и думите “чл. 317” се заменят с “чл. 398”;
г) в ал. 3 думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”;
д) в ал. 4 в изречение първо думата “Обезпечителните” се заменя с “Привременните”, думите “държавен или частен съдебен” се заменят със ”съдебния” и думите “допускане на обезпечението” се заменят с “налагане на мярката”, а в изречение второ думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”;
е) в ал. 5 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”;
ж) в ал. 6 думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”.
2. В чл. 60а:
а) заглавието се изменя така: “Привременни мерки”;
б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думата “обезпечителни” се заличава;
в) алинея 2 се изменя така:
“(2) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.”;
г) в ал. 3 думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”;
д) в ал. 4 думата “Обезпечителните” се заменя с “Привременните”, думите “съдия-изпълнителя” се заменят със “съдебния изпълнител” и думите “допускане на обезпечението” се заменят с “налагане на мярката”;
е) в ал. 5 думата “обезпечителните” се заменя с “привременните”;
ж) в ал. 6 в изречение първо думата “Обезпечителните” се заменя с “Привременните” и думите “съдия-изпълнителя” се заменят със “съдебния изпълнител”, а в изречение второ думата “Обезпечителната” се заменя с “Привременната”;
з) в ал. 7 думата “обезпечителната” се заменя с “привременната”, а думата “обезпечението” се заменя с “налагането на мярката”.
§ 49. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г.) в чл. 57 ал. 2 се изменя така:
“(2) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 последиците се отстраняват от администрацията, управляваща пътя, за сметка на нарушителя. За вземането си от нарушителя администрацията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”
§ 50. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г., бр. 30 от 2006 г.) чл. 54 се изменя така:
“Чл. 54. За вземанията си сдруженията могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
§ 51. В Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г., изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 24 от 2007 г.) в чл. 46 ал. 2 се изменя така:
“(2) Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 52. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 24 от 2007 г.) в чл. 19, ал. 8, т. 1 думите “чл. 483” се заменят с “чл. 587”.
§ 53. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г.) в чл. 14б ал. 2 се изменя така:
“(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция “Социално подпомагане” по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 54. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 28 и 46 от 2002 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г.) в чл. 87 ал. 2 се изменя така:
“(2) Вземанията по ал. 1, с изключение на вземанията по т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”
§ 55. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 30 и 39 от 2006 г.) в чл. 175, ал. 2, чл. 176, ал. 3, чл. 181, ал. 4 и чл. 182 думите “чл. 41 - 52” се заменят с “чл. 37 - 58”.
§ 56. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г.) в чл. 25, ал. 4, изречение първо думите “глава дванадесета “а” се заменят с “глава двадесет и първа “Обжалване на определенията”.
§ 57. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. Член 15 се отменя.
2. В чл. 16:
а) алинея 1 се отменя;
б) досегашната ал. 2 става ал. 1;
в) досегашната ал. 3 става ал. 2 и в нея цифрата “2” се заменя с “по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс”.
3. В чл. 18:
а) в ал. 4 в изречение първо думите “чл. 414” се заменят с “чл. 521”, а в изречение второ думите “чл. 357 и 358” се заменят с “чл. 462 и 463”;
б) алинея 5 се изменя така:
“(5) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела.”
4. В чл. 19, ал. 3 думите “чл. 12” се заменят с “чл. 22”.
5. В чл. 43 думите “чл. 41 - 52” се заменят с “чл. 37 - 58”.
6. Член 54 се изменя така:

“Принудително изпълнение

Чл. 54. За дължимите суми по решение на общото събрание камарата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
7. В чл. 71, ал. 5 думите “чл. 165 - 170” се заменят с “чл. 207 - 209”.
8. В чл. 79 ал. 3 се изменя така:
“(3) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.”
§ 58. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 6 думите “Член 498” се заменят с “Член 605”.
2. В чл. 74 се създава ал. 4:
“(4) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.”
3. В чл. 232, ал. 4 думите “чл. 488а” се заменят с “чл. 593”.
4. В чл. 263о, ал. 5 думите “дванадесета “а” - “Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага” се заменят с “тридесет и втора “Производство по търговски спорове” от Гражданския процесуален кодекс”.
5. В чл. 264к, ал. 5 думите “дванадесета “а” - “Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага” се заменят с “тридесет и втора “Производство по търговски спорове” от Гражданския процесуален кодекс”.
6. В чл. 581, ал. 1 думите “чл. 456” се заменят с “чл. 560”.
7. В чл. 613а:
а) в ал. 1 думите “пред Върховния касационен съд по правилата на глава деветнадесета “а” от” се заменят с “по общия ред на”;
б) в ал. 3 думите “глави осемнадесета и деветнадесета” се заменят с “глава двадесета “Въззивно обжалване”.
8. Член 708 се изменя така:

“Събиране на преобразуваното вземане

Чл. 708. На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.”
§ 59. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Исковете за издръжка и нейното увеличение се разглеждат по реда на глава двадесет и пета “Бързо производство” на Гражданския процесуален кодекс.”
§ 60. (В сила от 23.07.2007 г.) Министерският съвет в тримесечен срок от обнародването на този кодекс в “Държавен вестник” внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този кодекс.
§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. част седма “Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”;
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора “а” “Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи” с чл. 307а - 307д и част седма “Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения” с чл. 502 - 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в “Държавен вестник”.
Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 6 юли 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Последна промяна от Понеделник, 30 Юни 2008г. 23:20ч.